Демокрация или произвол?

 

 

 

След като преди 23 години с ентусиазъм тръгнахме по дългия път към мечтаната демокрация, възникнала преди векове в Западна Европа, днес отново се чувстваме излъгани и объркани.

Защо? Пак ли сбъркахме модела, или го приспособихме към ориенталските си навици, както направихме с идеята за справедливост, равенство и братство? Подобен извод е самокритичен, но твърде успокоителен, за да е верен.

Защото днешното разочарование от демокрацията не се дължи на нашенското умение да приспособяваме всяка система към интересите на силните за сметка на слабите. Проблемът е по-скоро в това, че традиционната представителна демокрация ражда все по-проблемно общество в което големи групи са недоволни от социалната и икономическата несправедливост, но са безсилни да променят каквато и да било. Движенията “Окупирай Уолстрийт, Лондон, Мадрид…” го показаха нагледно. Докато управляващите демонстрират все по-голямо самочувствие и ни убеждават в безалтернативността си. Примери в изобилие ни дават както старите, така и новите европейски демокрации – такава беше дългогодишната дейност на италианския премиер Силвио Берлускони, на френския президент Никола Саркози, но и на бившия полски президент Лех Качински и на сегашния унгарски министър-председател Виктор Орбан. Затова с право днес си задаваме въпроса – това ли е демокрацията, един човек да налага волята си над останалите? Вярно е, че несъгласните могат да протестират, да говорят, но дотам. Понякога могат и да надделеят, но с големи усилия – така бе отстранена от власт партията “Право и справедливост” на братята Качински, но Берлускони слезе от сцената не заради общественото недоволство, а заради финансовата криза.

Дали тези примери показват единични проблеми във функционирането на демокрацията или по-дълбоки процеси? Според мен е второто. Живеем в нова епоха на глобализация, за която обаче мислим с традиционните си политически представи.

Всъщност не е нужно да изобретяваме нещо ново, защото още Макиавели е написал, че “съществуват три вида управление – монархическо, аристократическо и народно…, а други, може би по-мъдри, смятат, че има шест вида управление. От тях трите са съвсем лоши, а другите три са добри сами по себе си, но лесно се поддават на опорочаване, след което и те стават вредни… Така монархията лесно се изражда в тирания, аристократическото управление – в олигархия, а народното – в произвол. Тъй че всеки законодател, който установява в някой град една от трите форми на управление, я установява за малко време; защото никое средство не може да му попречи да се подхлъзне в противоположната форма, поради голямата прилика, която съществува в този случай между доброто и порочното”.

Достатъчно ясно е предупреждението, че няма идеална форма на управление и че всяка политическа система еволюира, и то не винаги към по-добро.

Лесно може да се забележи, че демокрацията (народното управление) се е изродило в произвол, но не на тълпата (по Макиавели), а на управляващите, които, след като получат народната любов, започват да действат в интерес на финансови, икономически или олигархични групировки.

И проблемът не е в човешката природа, която е една и съща, а в променените условия за политическа дейност. Господството на постиндустриалната епоха в развития свят остави в миналото големите промишлени предприятия с хиляди работници (изпращайки ги в т.нар. Трети свят) за сметка на услугите и високите технологии. Това доведе до атомизация на западните общества, в които местата за срещи и обмен на мнениявече не са реални, а виртуални. Само че там недоволството се излива в остър, често нецензурен език, но не води до действия. А спорадичните опити за реално недоволство завършват или с няколко телевизионни минути, или с решаване на проблема, но по “височайшата” воля на водача, спечелил народната любов и умеещ да я пази и управлява.

Ще разочаровам онези, които си мислят, че описвам нашия харизматичен премиер. Защото той е само един от европейските образи на съвременната политика.

Наричаме тази политика с пренебрежение популизъм, но повтарящите се примери в различни страни трябва да ни накарат да се замислим дали това не е истинският нов политически модел.

Дали след дълго политическо развитие, след експериментиране с големите идеологии, предизвикали революции и създали масови партии, днес не сме във времето на лесно манипулиране на отделния човек, насочван преди всичко от електронните медии (но не само) към най-близки цели – да прекара възможно най-добре празниците, да си купи нещо ново и лъскаво, независимо дали му е необходимо, да се опита да следва поведението на представителите на новия елит – манекени, певци, шоугерои. Как можем да наречем тази нова политическа система? Може би – глобално господство на виртуалния образ над реалния?

Остава и въпросът дали така е в цял свят, или само в нашия, създал идеята за управление на народа и превърнал я в направляване на народа. И дали господството на популизма не предвещава залеза както на демокрацията, така и на Европа.

Проф. ИСКРА БАЕВА

Авторката е преподавател в историческия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”.

 

Източник

 

 

 


Advertisements

About vladovbg

http://newsbookbg.blogspot.com/

Posted on април 19, 2012, in Общество, Политика, Uncategorized and tagged , , , , , , , , . Bookmark the permalink. 3 коментара.

  1. Кога и къде е имало демокрация? Нещо ми се губи.

  2. Голям развратник е този.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: